Posted by konfucy on

Майкъл Джордан

 

Майкъл Джефри Джордан роден на 17 февруари 1963 година в Бруклин, Ню Йорк, е бивш американски професионален баскетболист, считан за един от най-великите играчи за всички времена. Висок е 198cm. От 1984 до 2003 (с прекъсвания) е играл в НБА. Известен е с прякора си „Въздушния“ (на английски език „Air Jordan“) заради високия си отскок.

 

Детски години

Като момче Майкъл играе бейзбол, баскетбол и американски футбол, като любим спорт му е бейзболът. Но като деветокласник той постъпва в училищния отбор по баскетбол. Първата си забивка той прави още в девети клас, висок само 172cm. В десети Майкъл не успява да намери място във гимназиалният си отбор. Отпратен е да се състезава за втория отбор на училището. Там той реализира средно по 25 точки на мач. В единадесети клас е вече 190cm висок и намира място в първия отбор на училището. Същият сезон е поканен и на Файв Стар Камп (спортен лагер за най-талантливите млади баскетболисти от цяла Америка). Там Майкъл печели десет индивидуални трофея и по този начин привлича погледите на редица колежи. Тогава той решава, че баскетболът е спортът, който иска да играе и си поставя за цел да постигне големи успехи. Следващата година е последна за него във гимназията. Той отново играе в отбора и постига по 27 точки средно на мач. Което му носи и стипендия от университета Северна Каролина.

В колежанското първенство

В колежанския баскетболен отбор Джордан избира за първи път да играе с №23. Той обяснява това свое решение с факта, че брат му (първият голям съперник в детските години на Майкъл) обикновено играе с №45. И от уважение към него той избира число, приблизително наполовина по-малко от 45. В първата си година в университета Джордан е избран за новобранец №1 на Атлантическата Конференция. Отборът се класира за финал и играе срещу Джорджтаунския университет с лидер бъдещия голям съперник на Джордан Патрик Юинг. Петнадесет секунди преди края Северна Каролина губи с една точка когато топката попада в ръцете на Въздушния и той бележи от средно разстояние, с което и носи победата за своя отбор. Така Джордан привлича вниманието на всички към себе си.

През 1984 година Джордан играе за олимпийския отбор на САЩ. В отбора участват само колежани заради тогавашните правила, според които професионалисти не могат да участват в Олимпийски игри. Американците печелят златните медали. Девет месеца по-късно Джордан изиграва първия си мач в НБА за отбора на Чикаго Булс.

 

Чикаго Булс

Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., отбелязвайки 16 точки срещу отбора на Вашингтон Бюлетс. В следващия си месец игра за Булс той в шест мача бележи повече от 30 точки. Същата година Джордан е избран в стартовата петица на Изтока в Мача на Звездите. Майкъл завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината.

Следващият сезон обаче Джордан чупи своя глезен. Една болезнена и тежка травма, която го вади извън игрището за дълго време. Той се завръща на 15 март 1986 г.,в мач срещу Милуоки Бъкс. С неговото завръщане Чикаго Булс се класира за плейофите, но там те срещат Бостън Селтикс и въпреки че Джордан бележи рекордните 63 точки за един плейофен мач, Булс са отстранени.

През сезон 1987/88 Джордан бележи 37 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. Печели и конкурса за забивки, част от Уикенда преди мача на звездите. През сезон 1988/89 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. През сезон 1989/90 отново печели титлата най-добър реализатор на сезона. Чикаго обаче са отстранени отново от плейофите и не могат за пореден път да спечелят така жадуваната титла.

 

Титла след титла

Следващият сезон започва много успешно за Чикаго Булс. Играта на отбора е вече много зряла. Около Джордан изгряват звездите и на Скоти Пипън и Хорас Грант. Отборът завършва на първо място в редовния сезон за първи път от 16 години. След невероятна серия в плейофите, където постигат 15 победи и само 2 загуби, Булс печелят титла за първи път в историята си. Майкъл Джордан обира наградите за най-добър играч и реализатор на сезона, както и за най-добър играч на финалите.

Сезон 1991/92 е дори по-успешен. Чикаго Булс завършват редовния сезон с 67 победи и 15 загуби. Печелят без проблеми титлата, а Джордан – отново индивидуалните награди за най-добър реализатор и най-добър играч на редовния сезон и на финалите.

Трета поредна титла печели отборът на Булс през сезон 1992/93. Джордан отново е избран за най-добър реализатор и най-добър играч във финалите. Наградата за най-добър играч през редовния сезон е взета от близкия приятел на Майкъл Чарлс Баркли.

На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във Дрийм Тийм отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният отбор с най-много звезди, участвал на Олимпиада). Отборът печели златните медали като просто „смазва“ всеки свой противник.

На 6 октомври 1993 година Майкъл обявява, че се отказва от баскетбола след като вече е спечелил всичко възможно – три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на Чикаго Уайт Сокс, опитвайки се да изпълни детската си мечта и желанието на баща си.

 

Окончателно отказване

 

Сезон 2002/03 е последният в кариерата на Майкъл Джордан. Той е посрещан с неспирни овации във всяка една зала, в която играе Уошингтън Уизардс. Последният му мач в зала Юнайтед Сентър в Чикаго е изпълнен с продължителни аплодисменти и много сълзи. Преди гостуването на Маями Хийт, домакините организират церемония, подкрепяща решението на отбора да спре използването на номер 23 в бъдеще, въпреки че Джордан никога не е играл в Маями. През последния си сезон Джордан не е избран в стартовата петица в мача на звездите. Но избраният за титулярен гард Винс Картър решава в знак на уважение да се откаже от мястото си в полза на легендата.

Майкъл Джордан изиграва последният си мач в НБА на 16 април 2003 във Филаделфия срещу отбора на Филаделфия Севънти Сиксърс. В него той отбелязва 15 точки и е сменен под бурни аплодисменти на публиката минута и 44 секунди преди края.

 

Постижения

 

Шест пъти шампион на НБА с Чикаго Булс (1991, 1992, 1993, 1996, 1997, 1998);
Два пъти Олимпийски шампион с отбора на САЩ (1984, 1992);
Шест пъти най-полезен играч (MVP) във финалите на НБА (1991, 1992, 1993, 1996, 1997, 1998);
Пет пъти най-полезен играч (MVP) в редовния сезон (1988, 1991, 1992, 1996, 1998);
Най-високо постижение от 41 точки средно на мач във финалите през 1993 година;
Десет пъти избран в най-добрата петица на НБА (1986-93 и 1995-98);
Десет пъти реализатор №1 – рекорд в НБА;
Избран през 1996 година между 50-те най-добри играчи в НБА за всички времена;
Три пъти най-добър играч в Мача на звездите (1988, 1996, 1998);
През 1988 г. е избран за най-добър защитник в НБА.
Общо в редовен сезон:

15 сезона, 1072 мача, 41 011 минути, 32 292 точки (30,1 средно на мач), 5 633 асистенции (5,3 средно на мач), 6 672 борби (6,2 средно на мач), 2 514 откраднати топки (2,35 средно на мач), 2 783 фала (2,6 средно на мач);
Общо в плейофите:

13 сезона, 179 мача, 7 474 минути, 5 987 точки (33,4 средно на мач), 1 022 асистенции (5,7 средно на мач), 1 152 борби (6,4 средно на мач), 376 откраднати топки (2,1 средно на мач), 541 фала (3 средно на мач).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

460×345

Posted by konfucy on

460x345

Цветана Кирилова Пиронкова е българска тенисистка. През 2010 г. става първата българка, която достига до полуфинал в турнира от Големия шлем Уимбълдън. Към 20 юни 2011 г. е най-високо поставената представителка на женския тенис в България в Световната ранглиста на WTA.[1] Най-високата ѝ позиция в ранглистата е 31 място, което Пиронкова постига през септември 2010 г.

Рафаел Надал

Posted by konfucy on

Рафаел Надал

На най-важния турнир, провеждан на клей корт – Ролан Гарос, Надал печели титлата за шести път, побеждавайки Роджър Федерер с 7-5, 7-6, 5-7, 6-1. По този начин титлите му от турнири от Големия шлем стават 10.

Баскетбол – основни правила

Posted by konfucy on

Баскетболът се играе с топка, от два отбора с по пет играча всеки. Всеки от отборите се опитва да направи повече точки от дтугия вкарвайки топката в коша на противника. Размерът на игралното поле е 28 на 15 метра..Кошът се намира на 3,05 м височината

 

Правила и движения

Баскетболът се играе предимно на закрито и открито . Точки се получават за преминаването на топката през мрежата на коша на противника отгоре надолу, а отборът с повече точки в края на играта печели. Топката може да се придвижва чрез тупкане в земята (дриблиране) или чрез подаване между съотборници (пас). Контактите от близо се смятат за фалове и не са разрешени и има ограничения за това как може да се манипулира с топката.

 

Баскетболната среща е разделена на четири четвъртини, като в американския баскетбол те продължават по 12 минути всяка, а в Европа – по 10 минути.

 

Точки

Попадение в коша, реализирано със стрелба пред линията за три точки (на 6 м от коша) се награждава с две точки, а попадение от или зад тази линия – с три точки. При фалове, извършени в полето преди линията за три точки, се изпълняват два наказателни удара от линията за наказателни удари. Ако фалът е зад линията за три точки, се изпълняват три наказателни удара. Всеки вкаран наказателен удар носи една точка.

 

Време

Времето за атака е 24 секунди, а за изнасяне на топка от собственото поле – 8. Начало на атака се смята моментът, в който отборът в нападение докосне топката. За край на атаката се счита моментът, в който топката се удари в ринга на противника (пръстена на коша), излезе от рамките на игралното поле или премине във владение на противниковия отбор. При нарушение на времето за атака или изнасяне, топката преминава във ръцете на противниковия отбор.

 

Нарушения и фалове

 В баскетбола има два вида нарушения:

 

  • лични: Лично нарушение се отсъжда при грубо съприкосновение със състезател от противниковия отбор. Такова нарушение може да бъде извършено и в защита, и в атака и се отсъжда предимно за опасни действия с ръце. В определени случаи реферът може да прецени да обяви лично нарушение за неспортсметско поведение (при обиди към други състезатели, публика, рефер, треньори; спорене с рефера и др.) За лично нарушение при стрелба на противников играч пред и след линията за 3 точки, въпросният играч изпълнява съответно 2 или 3 наказателни удара. При пето лично нарушение за мача състезателят няма право да продължи участието си в срещата.
  • отборни: Отборните нарушения са сумата от нарушенията на състезателите, както и няколко специфични нарушения, предимно от неспортсметски характер. Отборът може да получи нарушение при непозволени действия на треньора или на състезателите на резервната скамейка. Петото и всяко следващо отборно нарушение в една част (в случай на продължение фаловете се запазват от последната част) се наказва с два наказателни удара за противниковия отбор. Изключение правят фаловете в атака, които се отчитат като отборни нарушения, но не се изпълняват, а топката се вкарва в игра от противния отбор.

 

Други нарушения

 

  • След дрибъл или пас (ако състезателят е в движение) на състезателя е позволено да направи две крачки преди да стреля към коша или подаде топката. Ако състезателят направи повече от 2 крачки, реферът отсъжда „крачки“ и топката преминава в противниково владение. ;При условие, че състезателят е на едно място, тогава той няма право на крачки.
  • Ако отборът в нападение върне топката зад линията, отбелязващата средата на игрището, реферът свири „върната топка“ и топката преминава в противниково владение.

 

Стрелба

Играч осъществява стрелба при къс скок, докато защитникът е или нокаутиран, или опитващ се „да поеме удара“

 

Стрелбата е действието, при което се получават точки, в резултат на вкарване на топката в коша. Докато методите биват разнообразни според играча и ситуацията, най-общата техника може да бъде очертана тук.

 

Играчът трябва да е поел позиция пред коша, с разкрач, колкото ширината на раменете, с леко свити колене и изправен гръб. Нужно е играчът да държи топката с връхчетата на пръстите на доминиращата ръка (изстрелващата ръка) леко над главата, като другата ръка да е малко по-ниско от нивото на доминиращата. За да се прицели и да насочи топката, лакътят на играча трябва да бъде разположен вертикално, а ръката (има се предвид частта на ръката от лакътя до китката) да гледа в посока, права към баскетболния кош. Топката се запраща към коша, свивайки и изпъвайки коленете и изпъвайки стрелящата ръка, до нейното пълно протягане: топката се изтъркулва от върховете на пръстите, докато китката извърши едно пълно разгъване. Когато стрелящата ръка остане за момент неподвижна след стрелбата, тази част се знае като „фоллоу-тру“ или замах, който продължава и след изстрелване на топката. В повечето случаи, нестрелящата ръка се изпълзва само за ръководене на стрелбата, но не и да я подсили.

 

Двете най-общи стрелби, които се използват са „сет шот“ и „джъмп шот“. Сет шотът се прави от неподвижна позиция, като нито едно от ходилата не се премества по пода и това е характерно за свободната стрелба. Джъмп шотът се прави „във въздуха“, близо в края на скока. Това осигурява повече потенциал и замах, и също така позволява на играча да се повдигне над защитника. Неизстрелване на топката преди краката да са стъпили на земята се счита за нарушение.

 

Дрибъл 

Дрибъла се извършва само с едната ръка на играча, като той може да сменя ръцете си, но никога с двете едновременно. Отскока на топката не бива да е на по-голяма височината на кръста на играча.Ако топката отскочи по високо от кръста то има фаул!!

 

Подаване (пас)

Пас произлиза от английския глагол „to pass“, което означава подавам. Пасът е средство за придвижване на топката между играчите. Повечето пасове са съпроводени със стъпка напред, за да увеличи силата на стрелбата. Основен пас е „чест паса“ ( от „chest“ – гръден кош, гърди). Изпълнява се, като играчът подава директно топката от своите гърди към гърдите на съотборника си.

 

Друг начин на подаване е така нареченият „баунс пас“ (от английски: to bounce – подскачам). Тук подавачът издига топката високо над нивото на гърдите си и подава. Топката пресича игрището и се тупва точно пред играча. За осъществяването на „баунс пас“ е необходима повече време отколкото за „чест пас“, като е и по-трудно за противниците да овладеят топката. Във връзка с това, играчите често ползват „баунс пас“ в моменти, когато има пренатъпкване на играчи на дадено място в игрището или да избегнат пазещ защитник.

 

„Овърхед пас“ се използва за подаване на топката над защитник-противник. Това става като топката е издигната вертикално над главата.Image

Тенис на корт

Posted by konfucy on

Image

Първоначално тенисът се е играел на корт от трева, но днес почти всички големи турнири се провеждат на универсална твърда настилка, с изключение на Уимбълдън (трева) и Ролан Гарос (клей). Играчите играят, използвайки нешита топка, едва с милиметри по-малка от топката за бейзбол, и тенис ракети със средна дължина около 70 см, макар че в последно време се използват все по-дълги ракети. Топката се бие диагонално през мрежата (висока 91см в средата и 110 в двата края), разположена по средата на игралното поле, така че да се удари един път в настилката — след това противниковият играч трябва да отвърне на удара. Всеки 4 точки означават 1 спечелен гейм, като се отбелязват съответно с 15, 30, 40 и гейм. Ако играчите стигнат до резултат 40–40 се играе до 2 точки разлика. Първият играч, който спечели 6 гейма, печели сет, стига противникът му да има 4 или по-малко спечелени гейма. Ако това не е така, се играе до разлика от 2 гейма. В повечето турнирни мачове се играе до 2 от 3 сета, но е възможно схемата да бъде променена до 3 от 5.